|
Ти искаше да живееш, а не да съществуваш.
Ти искаше вятър, върхове и планини,
по склонове да лудуваш, под звездите да нощуваш,
да чувстваш порива на морските вълни.
Ти искаше свободата да те блъска
и всяка граница да считаш чужда,
желаеш да летиш, да имаш смелост лъвска
и мирисът на риска да те възбужда.
Вечният стремеж
към свобода
откъсна те от нас навеки,
но протегнали към теб ръка,
усещаме до себе си Златан - човека!
С теб споделяхме
мечтите си
да бъдем вечно на върха,
ала отлетяха дните
във вихъра на вечността.
|
